Евтините ипотеки изстреляха България на второ място в еврозоната

С едни от най-ниските ипотечни лихви в еврозоната България се нарежда на второ място сред страните от валутния съюз и изпреварва редица свои балкански съседи.

Данните на Европейската централна банка за новоотпуснатите жилищни кредити към април 2026 г. показват, че средната лихва по новите ипотеки у нас е 2,45%, като по-ниска е единствено в Малта – 2,08%.

Така България оставя зад себе си Испания (2,80%), Португалия (2,85%), Хърватия (2,95%), Словения (2,99%) и Гърция (3,32%), а разликата спрямо средното равнище за еврозоната от 3,43% достига почти един процентен пункт.

Класацията е особено показателна, защото идва в момент, когато високите лихви продължават да охлаждат имотните пазари в редица европейски държави. Докато в Германия новите жилищни кредити се отпускат при средна лихва от 3,84%, а в балтийските държави ипотеките вече надхвърлят 4%, българските домакинства продължават да имат достъп до едни от най-евтините жилищни заеми в целия валутен съюз.

Разликите са значителни. Ако едно семейство финансира покупка на жилище с ипотека от 200 000 евро за срок от 20 години, разликата между лихва от 2,45% и над 4% означава десетки хиляди евро по-ниски разходи за обслужване на кредита през целия период.

На практика България вече се позиционира в групата на държавите с най-достъпно жилищно финансиране в Европа. Още по-показателно е сравнението с региона. Хърватия, която въведе еврото през 2023 г., отчита средна ипотечна лихва от 2,95%, Словения е на 2,99%, а Гърция достига 3,32%. Това означава, че българските кредитополучатели финансират покупката на жилище при по-добри условия от почти всички свои балкански съседи в еврозоната.

Зад тези нива стоят няколко фактора – силната конкуренция между банките, високата ликвидност в системата и значителният обем депозити, който продължава да търси реализация. Именно изобилието от свободен ресурс позволява на финансовите институции да поддържат ниски маржове и да предлагат агресивни условия за привличане на нови клиенти.

Това обаче има и своята икономическа цена. Евтиният кредит остава един от основните двигатели на продължаващото поскъпване на жилищата в България. Ниските лихви увеличават покупателната способност на домакинствата и поддържат високо търсене дори при рекордни цени на имотите в големите градове. Колкото по-достъпно е финансирането, толкова повече купувачи остават на пазара, а това създава допълнителен натиск върху цените.

От макроикономическа гледна точка евтините ипотеки са двустранен фактор. От една страна стимулират строителството, инвестициите и потреблението, което подкрепя икономическия растеж. От друга страна обаче ускоряват натрупването на задлъжнялост и могат да доведат до още по-силно поскъпване на жилищните активи, ако предлагането не успява да навакса нарастващото търсене.

Данните на ЕЦБ показват, че България влиза в еврозоната от позицията на една от държавите с най-достъпно жилищно кредитиране. Това е сериозно конкурентно предимство както за домакинствата, така и за строителния и финансовия сектор. Същевременно то е и сигнал, че през следващите години пазарът на недвижими имоти вероятно ще остане сред най-активните сегменти на икономиката, а поддържането на баланс между достъпното финансиране и устойчивия ръст на цените ще бъде едно от ключовите предизвикателства пред институциите и банковата система.